Вицепремиерът представи анализ на финансовите резултати от почти двугодишното функциониране на тола, като заяви че днешният разговор е предизвикан от една основна тема и тя е за справедливостта. Той постави три въпроса към превозвачите:

1. Справедливо ли е българските граждани да продължават да плащат за втори и трети клас пътища, а превозвачите – не?

2. Справедливо ли е гражданите с леките си автомобили да плащат два пъти повече от превозвачите с тежкотоварните автомобили?

3. Справедливо ли е всички ние – и тези с леките, и тези с тежкотоварните автомобили да плащаме 3 до 6 пъти по-ниски такси в сравнение със съседните ни страни?

Участниците в срещата бяха единодушни, че промяна е необходима, но не приемат тезата, че товарният трафик и автобусните превози следва да понесат основната тежест при генерирането на приходи от ползването на националната пътна мрежа. Към момента в страната има регистрирани около 4,5 млн. шосейни превозни средства до 3,5 тона, които на годишна база заплащат 97 лв. и достъпват цялата пътна инфраструктура у нас. В същото време товарните камиони са само около 80 000, а автобусите 15 000 и от тях се очаква да генерират повече приходи. За да бъде верен анализът, то следва да се отчита не броят на превозните средства, а изминатите от тях километри, като само по този начин би се реализирал замисълът на тол системата, а именно който ползва - плаща.

Представителите на бранша поискаха да бъде създадена съвместна работна група, която да прецизира всички проблеми, в т. ч. и взаимоотношенията между засегнатите от проблема страни. В хода на дискусията се предложи тол да бъде въведен и за леките автомобили, но системата да обхваща само магистралите, каквато е практиката в повечето европейски страни. Бе повдигнат и въпросът за отмяна на начисляваните компенсационни такси, тъй като в сегашния си вид те не дават право на защита на санкционираните превозвачи. Като особено важен проблем в настоящия модел на работа на тол системата у нас бе посочено наличието на посредници, като бе предложено тяхното премахване и държавата да поеме изцяло нейното администриране.

В своята позиция НСБС подкрепи направените предложения от другите браншови организации, като в допълнение отправи апел за:

·     прекатегоризиране на някои второкласни пътища, по които има по-интензивен трафик с оглед на бъдещото им включване в тол системата;

·     насочване на транзитния трафик само към платени участъци от националната пътна мрежа;

·     осигуряване на гратисен период от поне 6 месеца преди влизането в сила на промени по отношение на тола, с което да се даде възможност на бизнеса за предоговаряне на условията по вече сключени от тях договори.

Пълния запис от срещата може да гледате ТУК.